Денят на стомашните меченца

4 jul 2010, 10:13

Poesía » De amor

524 0 0

След като се скри луната
и с теб пак останахме сами,
напрежението... искрата...
огънят, който в нас гори,
запален бе на свещ едничка,
да посрещнем този ден.
И на студа да не си самичка,
аз дори запалих мен...
После росата ни изкъпа,
като котараците ненужни;
едва сега разбирам, скъпа,
че не са ни сълзите чужди. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Денят на стомашните меченца

Искате да прочетете повече?

Propuestas