В моята църква ще запалят свещички за здраве.
Светлината ще милва въздуха на света.
Свещенникът като смисъл ще се изправи
и Света Валентина ще прекръсти с ръка.
На Светиня съм кръстен. Затова и душата ранима е.
Но воювам далеч, за сина си вече голям.
И за мен запалете свещичка, че има ме.
Макар да съм тук, моят дух ще е винаги там.
После вино налейте в дома си и ме спомнете.
Глътка отпийте, с моето име в уста.
Стиха, който пиша сега, ако искате прочетете.
За уважението ви, Благодаря!
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados