19 may 2007, 21:55

ДЕТСКИ ОГЪН 

  Poesía
654 0 6
Сринах кулите си връз пръстта
изпръхнала...
Исках да греба от нея - силно и без свяст!
След толкова изгубени години
съм се върнала
да видя как от детството ми няма и следа!
Под клоните на плодните дървета
тишина е,
и те са расли, устоявали на бури и слани!
Различно е, когато дълго, дълго
те е нямало!
Наистина един без друг сме оцелели! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??