5 jun 2010, 21:06

Детските очички 

  Poesía » Otra
536 0 0

С усмивка детска тя пристъпва тихо,
като вятър из есенни листа...
и плах, печален звън камбанен
отеква някъде в нощта...

А този поглед чист, невинен, детски,
тъй нежен като утринна роса,
в очи зелени той блещука, свети,
неопетнен от болка и тъга.

Умът способен е дори и да забрави
и чутите, и казани неща,
ала едва ли детските очички ще забравят
мъката видяна във реалността.

© Любимата Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??