22 oct 2021, 10:02

Девета надежда 

  Poesía » Del paisaje
641 8 10

Днес ми е схлупено, мрачно и тъжно,

облак е в чашата с чай отразен.

В локвите кална и мокра окръжност

с пръчка чертае унилият ден.

 

Тихо е някак светът е преместен,

в някакъв купол от студ и от мрак.

Трепва сърцето ми - тупнал е кестен

и тишина възцарява се пак.

 

Тихо край портата странникът бърза,

ехото стъпките сякаш рои.

Вятър, накриво за крушата вързан,

капки дъждовни брои ли, брои.

 

Есен лилавите астри подрежда,

идва ноември, усмивки държи.

Котките пазят девета надежда –

циганско лято и пъстри лъжи.

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Облако тает в чашке чая,
Мутную мокрую окружность
День начертил в лужах палкой.
Так незаметно мир сдвигается
Под этот купол тьмы и холода, ...
  1916  11 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??