Днес ми е схлупено, мрачно и тъжно,
облак е в чашата с чай отразен.
В локвите кална и мокра окръжност
с пръчка чертае унилият ден.
Тихо е някак светът е преместен,
в някакъв купол от студ и от мрак.
Трепва сърцето ми - тупнал е кестен
и тишина възцарява се пак.
Тихо край портата странникът бърза,
ехото стъпките сякаш рои.
Вятър, накриво за крушата вързан,
капки дъждовни брои ли, брои. ...