Вървя по плажа,
а не стъпвам...
И мраморно е нищото сред мен.
И бисерните стъпки все отекват,
предричащи съдбовния еклипс.
Морето не вилнее,
пропукано през погледа на своя черен свод,
синеят огледалните му мисли,
родени от прозрачен менует.
А стряхата плавателна навред сивее,
поръсена със капки ситен, пурпурен лазур...
Ненужно сякаш стъпвам със очи по нея, ...