Вървя по плажа,
а не стъпвам...
И мраморно е нищото сред мен.
И бисерните стъпки все отекват,
предричащи съдбовния еклипс.
Морето не вилнее,
пропукано през погледа на своя черен свод,
синеят огледалните му мисли,
родени от прозрачен менует.
А стряхата плавателна навред сивее,
поръсена със капки ситен, пурпурен лазур...
Ненужно сякаш стъпвам със очи по нея, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация