ДИШАЩИ РАЗСТОЯНИЯ
Зеници, запечатали очарования,
от детско гукане и волен смях,
сега слепеят в мрачно отчаяние
от свой ли, чужд ли тежък грях.
Устни, стиснати до кръв, немеят
в спомена за хиляди целувки.
Пръстите в празни длани леденеят,
някога докосвали нежно в милувки.
Сърцето се разкъсва на парчета.
Отново пъзелът не ще се нареди.
Отдавна на децата босите крачета ...