ДИШАЩИ РАЗСТОЯНИЯ
Зеници, запечатали очарования,
от детско гукане и волен смях,
сега слепеят в мрачно отчаяние
от свой ли, чужд ли тежък грях.
Устни, стиснати до кръв, немеят
в спомена за хиляди целувки.
Пръстите в празни длани леденеят,
някога докосвали нежно в милувки.
Сърцето се разкъсва на парчета.
Отново пъзелът не ще се нареди.
Отдавна на децата босите крачета ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация