Диви коне на планинска ливада
кротко почиват и чакат нощта.
Дискът на слънцето бавно пропада
нейде зад стария бор на върха.
Щом и последният лъч разтопи се,
нежно усмихна се бяла луна.
Скачат конете с инстинкти разискрени,
галят с копитата млада трева.
Буйните, огнени гриви се гонят
с вятъра луд по планинския склон -
техен приятел е - горд и свободен,
който не търси покой, нито дом. ...