18 jun 2009, 15:14

Диви коне 

  Poesía » Del paisaje
2885 0 15
Диви коне на планинска ливада
кротко почиват и чакат нощта.
Дискът на слънцето бавно пропада
нейде зад стария бор на върха.
Щом и последният лъч разтопи се,
нежно усмихна се бяла луна.
Скачат конете с инстинкти разискрени,
галят с копитата млада трева.
Буйните, огнени гриви се гонят
с вятъра луд по планинския склон -
техен приятел е - горд и свободен,
който не търси покой, нито дом. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??