Диви коне

18.06.2009 г., 15:14 ч.

Поезия » Пейзажна

5.0 / 10

2892 0 15

Диви коне на планинска ливада
кротко почиват и чакат нощта.
Дискът на слънцето бавно пропада
нейде зад стария бор на върха.
Щом и последният лъч разтопи се,
нежно усмихна се бяла луна.
Скачат конете с инстинкти разискрени,
галят с копитата млада трева.
Буйните, огнени гриви се гонят
с вятъра луд по планинския склон -
техен приятел е - горд и свободен,
който не търси покой, нито дом. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Споделена тишина
От мене прати му...

Видя ли го някъде, Ветре, кажи ми? Че погледът мой не достига до там. Далече, далече отдавна замина ...
Носталгично

Ще се прегърна сам и ще си тръгна. Без друго моите ръце не те докосват. Не знам в какво съм се превъ...
Под есента

Сега си пътник в есента белязан от сто жълтеещи през клоните посоки. Вървиш невиждащо, с листа према...

Още произведения »