16 jul 2005, 16:52

Диво цвете 

  Poesía
1722 0 3



                              Ти си цвете синеоко,
                              от всички най-потайно,
                              знам расло си високо,
                              затуй си тъй омайно.

                              Върхът е тъй далеч,
                              накрай пътеката трънлива,
                              но аз се боря с меч,
                              защот' си най-красива.

                              И ето стигам без почивка,
                              до най-високата поляна,
                              ще зърна твоята усмивка,
                              знам...ти си винаги засмяна.

                              Трябва вече да си тръгвам,
                              че бързо ме покрива мрак,
                              спокойно недалеч отивам,
                              и знай, че ще се върна пак.


                                                                      **.10.04г.

© Ицо Саков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми! Успехи и от мен!
  • Ох мерси за пожеланието.Дано се справя подобаващо
  • хубаво приятелю
    продължавай в същия дух
    и успех на изпита
Propuestas
: ??:??