Ти си цвете синеоко,
от всички най-потайно,
знам расло си високо,
затуй си тъй омайно.
Върхът е тъй далеч,
накрай пътеката трънлива,
но аз се боря с меч,
защот' си най-красива.
И ето стигам без почивка,
до най-високата поляна,
ще зърна твоята усмивка,
знам...ти си винаги засмяна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация