petinka67 (Петя Кръстева)
455 27250
9 may 2007, 14:01

Днес съм непозната  

  Poesía
722 0 12

Влакът-живот неусетно превзе ни
и по релси ръждиви провлачва крака.
Сякаш песен прощална насила припява  
по грешния път,  към скръбта.



Влетя на  чувствата ми през вратата   -
отворих я единствено за тебе.
Но я затръшна със сила непозната
в страшни болки разкъса деня.

А чувствата - лъчи в чаша с мартини
като звезди се давеха в този час,
струите от светлината им пресечени
нежно с теб изпивахме в захлас.



Аз още чувам викът на тишината
на железни колела, сред грохот ням.
Редеше думи на сърцето ми в тъмата,
че обич свята съм била за теб...



Да, някога,  а днес съм непозната.
Ликът ми е забравен, сякаш в портфейл -
прегънат като плик със снимка, на душата
в миналото твое  дълбоко спотаен.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??