Влакът-живот неусетно превзе ни
и по релси ръждиви провлачва крака.
Сякаш песен прощална насила припява
по грешния път, към скръбта.
Влетя на чувствата ми през вратата -
отворих я единствено за тебе.
Но я затръшна със сила непозната
в страшни болки разкъса деня.
А чувствата - лъчи в чаша с мартини
като звезди се давеха в този час,
струите от светлината им пресечени
нежно с теб изпивахме в захлас. ...