Градът е устойчив на буря от думи.
Дали да си мисля, че има крила?
Когато платил е суровите суми,
и вятър ранил е с магия в ръка,
тогава съм бил от зигота по-малък,
частица от кораб, отплавал на юг –
искрица от огън, до другите жалък,
и залък в сърцето, заседнал напук.
Неказана фраза и спукано чувство,
завеса раздрана и длани над лед.
В душата ми млада е толкова пусто,
но няма пощада към спомена „теб“. ...