27 mar 2016, 17:10

Дните ми 

  Poesía » De amor
393 0 6
До вчера ме обичаше, а днес мълчиш,
небето плаче със сълзи горчиви
и виждаш, още във сърцето ми гориш,
и не забравяш страстите ни диви.
Почакай! Спри! Да повървим
отново по пътеката ни лунна,
досадата със радост да сменим
и с песен на китара седемструнна.
Вървиш. И няма да се спреш...
Ще помня само крачките ти бързи,
но знай със теб ще отнесеш
звездите и луна окъпани във сълзи... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аластор Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??