19 feb 2018, 0:05

До козирката 

  Poesía » Otra
535 2 4
Съвсем встрани и някак неуместно
Стоеше младият човек.
Дъждът пердаши силно и отвесно.
Не бе валяло тъй от век.
А спирката бе твърде тясна
Да подслони на завет всички –
По-възрастните – туй е ясно,
Под козирката гледаха себично.
Операцията беше тежка
И нозете го пресичат като нож,
Но той е млад и нечовешко
Би било да иска място. Ще е лош. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??