21 may 2006, 14:57

До мен 

  Poesía
1303 1 2

ДО МЕН

Желая те аз в този миг.

Зная, че и ти ме желаеш.

Чуй моя вик

и не се опитвай да гадаеш.

 

Знаеш защо те викам:

целувките ти жадно чакам.

Любовта при тебе ме отвежда,

без към миналото да поглежда.

 

Твоите очи красиви

искам аз да притежавам -

когато ме погледнеш,

същността си да забравям.

 

За мен в тази минута

само “сега” съществува,

няма минало и бъдеще,

и болката ми лекува.

 

Като зърнеш моя светъл лик,

искам да ме пожелаеш.

Да ми дадеш всичко в този миг

и още да ми обещаеш

 

Твоите лъжи красиви

ме връщат в измисления свят,

където сме завинаги щастливи

и летим от цвят на цвят.

 

Там сме като пчели,

завладени от цветния прашец.

Любовта ни плени

и не усещаме ситния летен дъждец.

 

Но всичко е красиво,

защото е измама.

Но всъщност е горчиво

и болката ще е голяма.

 

Но сега това не ме интересува!

Искам те до мен!

С дъха ти да се слея

и да не свършва този ден.

 

© Йорданка Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??