ДО МЕН
Желая те аз в този миг.
Зная, че и ти ме желаеш.
Чуй моя вик
и не се опитвай да гадаеш.
Знаеш защо те викам:
целувките ти жадно чакам.
Любовта при тебе ме отвежда,
без към миналото да поглежда.
Твоите очи красиви
искам аз да притежавам -
когато ме погледнеш,
същността си да забравям.
За мен в тази минута
само “сега” съществува,
няма минало и бъдеще,
и болката ми лекува.
Като зърнеш моя светъл лик,
искам да ме пожелаеш.
Да ми дадеш всичко в този миг
и още да ми обещаеш
Твоите лъжи красиви
ме връщат в измисления свят,
където сме завинаги щастливи
и летим от цвят на цвят.
Там сме като пчели,
завладени от цветния прашец.
Любовта ни плени
и не усещаме ситния летен дъждец.
Но всичко е красиво,
защото е измама.
Но всъщност е горчиво
и болката ще е голяма.
Но сега това не ме интересува!
Искам те до мен!
С дъха ти да се слея
и да не свършва този ден.
© Йорданка Стефанова Всички права запазени