6 ago 2009, 12:53

До поискване 

  Poesía
523 1 10

Не идвай внезапно!

За миг -

разсъблечен кошмар.

Не искам да бъда

за тебе

спасителен пристан.

Защо се страхуваш

от кипналолудата жар?

Кажи ми високо

нашата,

святата Истина!

Стаили

сред гъста мътилка

зелено листо -

не искам

денят да ни среща

виновностудени.

Защо

да убиваме

в мрака светулки?

Защо?!

Защо

да посипваме с пепел

слънца неродени?

Не искам да шепнеш!

Боли ме

от жълтия страх,

нахлул с твоя шепот

в покоя на тъмната стая.

По стръмни чукари!

Но светла пътека избрах.

От тебе зависи

дали

ще докоснем безкрая.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??