dv5 (Донка Василева)
110 175
6.08.2009 г., 12:53 ч.

До поискване 

  Поезия
522 1 10

Не идвай внезапно!

За миг -

разсъблечен кошмар.

Не искам да бъда

за тебе

спасителен пристан.

Защо се страхуваш

от кипналолудата жар?

Кажи ми високо

нашата,

святата Истина!

Стаили

сред гъста мътилка

зелено листо -

не искам

денят да ни среща

виновностудени.

Защо

да убиваме

в мрака светулки?

Защо?!

Защо

да посипваме с пепел

слънца неродени?

Не искам да шепнеш!

Боли ме

от жълтия страх,

нахлул с твоя шепот

в покоя на тъмната стая.

По стръмни чукари!

Но светла пътека избрах.

От тебе зависи

дали

ще докоснем безкрая.

© Донка Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??