6 dic 2020, 15:16  

До следващия сняг 

  Poesía » Filosófica
519 0 8

ДО СЛЕДВАЩИЯ СНЯГ

 

С тебешири набързо надрасках

бели хора по черен асфалт,

окрилени от обич и ласка

и орисани да полетят

като дим над площадите тъмни,

като дъхове в зимна мъгла.

Три минути, преди да се съмне,

ги приших в декемврийския шал,

върху скъсана дрешка и рана,

и разпран от обида ревер.

Светлината се втурна прирпряна

като тънка игла да снове

из перцата им ангелско крехки,

златен блясък посипа и виж!

те, мушици, макар еднодневки,

завладяват безкрайната вис.

Чак дордето се спусне отгоре

вихър леден и яден смете

тази малка надежда, че хората

най-накрая ще стигнат Едем.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??