6.12.2020 г., 15:16 ч.  

До следващия сняг 

  Поезия » Философска
520 0 8

ДО СЛЕДВАЩИЯ СНЯГ

 

С тебешири набързо надрасках

бели хора по черен асфалт,

окрилени от обич и ласка

и орисани да полетят

като дим над площадите тъмни,

като дъхове в зимна мъгла.

Три минути, преди да се съмне,

ги приших в декемврийския шал,

върху скъсана дрешка и рана,

и разпран от обида ревер.

Светлината се втурна прирпряна

като тънка игла да снове

из перцата им ангелско крехки,

златен блясък посипа и виж!

те, мушици, макар еднодневки,

завладяват безкрайната вис.

Чак дордето се спусне отгоре

вихър леден и яден смете

тази малка надежда, че хората

най-накрая ще стигнат Едем.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??