До теб

                               Несретно  е  изгубеното   време.
                               Въздушни кули  се рушат за ден.
                               И всичките Любови Дяволът да вземе,
                               моята не ще открие, тайно скрита в мен.

                               Безмълвна спътница до теб ще бъда,
                               докато  небето онемее от тъга.
                               И бурите се в дребен дъжд превърнат,
                               а слънцето превърне се във  прах.

                               Докато спре се всеки птичи полет.
                               Докато свежата трева не изгори
                               от сълзи огнени на бедни хора,
                               свидетели на безутешните злини.

                               Тогава в самотата на Покоя,
                               когато двамата ще сме съвсем сами,
                               не знам дали ще имам сили да говоря,
                               за да ти кажа "Сбогом", или "Остани"...