Не казвай, че не те предупредих,
Че не направих всичко да остана...
Не знаеш колко много се раних...
а просто пожелах си да сме двама.
Признавам, че и аз безкрай греших
и не твърдя, че съм била светица.
Каквато съм, така ти се разкрих -
добра и лоша, огън, студ, искрица.
Да, гледах те и с ледени очи,
но нощите не скриваха сълзите им...
И теб, навярно, два пъти раних.
А те обичах. Както никой никого... ...