Добрини в Рая
Да пием и гуляем,
защото, както знаем,
животът ни е кратък
и може тъй в зачатък
слана да го попари.
Дали сме млади, стари
тя старата с косата
на бройка май ни смята
и никого не пита,
а Господу отчита
асортимент голям.
А аз пък де да знам
дали накрая при подбора
не ще да ме изместят хора
с, ахъм, съмнителен морал
и сам самичък тъй остал
духът ми да битува в Ада.
Но моля ви, каква досада!
Аз знаех примерно един
изискан моден господин
със бели ръкавици
и лъскави чепици –
да се огледаш в тях.
Със него аз веднъж поспрях
тъй просто малко на раздумка.
„Привет, приятелю, привет!
аз чух, че станал сте поет“
Подхвана той със мазен глас.
„О, ний гордеем се със Вас.
Но, мили мой, какъв сте блед.
аз също чух като аскет
живейте в някакъв таван.
О, боже мой, позор и срам!
Такива млади дарувания
битуват в мъки и страдания…
Но може би е тъй по-право.
Е, да си го кажеме направо,
не знам поети богаташи,
че стихчетата звучни ваши
на гладно най-добре се пишат.“
Аз бях не мъничко потресен
и сметнах за момент чудесен
едно въпросче да задам, което
тежеше ми отдавна на сърцето.
„А Вие станали сте депутат –
представител народен със мандат.
За наш’то благо Вие знам,
работите със жар и плам.
Аз чух за някаква реформа,
за висша социална норма,
но нещо малко е мъглява
за нея моята представа.
Кажете Вие по-добре…“
„То лесно ще се разбере“
подхвана той най-делово.
„Он’ва зъбчато колело,
речете го живот и свят,
го движи който е богат.
И както то си се върти,
все нещо чува се скрибти.
Плебейски пясък е това!“
Той тръсна възмутен глава.
„Защо да даваш за сираци,
за безработни и глупаци?
Професор бил, пък нямал пукната пара.
Животът, знаете, не е игра
и който днес не може
на борсата да се наложи,
по стари Дарвинови правила
лежи със право във калта.
Днес който разполага със евра
на свети Петра даже длъжността
би взел с голямо намаление…“
Край, свърши моето търпение.
И тръгнах си аз възмутен,
проклинах слънчевия ден.
В главата ми изплува мисъл:
„Дори май вече няма смисъл
да чакаш по-добро във Рая.“
Пред погледа ми в миг премина
кошмарна, плашеща картина.
Умирам си и ето на
изправям се пред райската врата.
А там виси голям катанец
и бодигард със златен ланец,
дебеловрат и със шкембе
до нея вестник си чете.
Почудвам се и се смущавам,
но най-подир се престрашавам,
пристъпям плахо крачка-две,
а онзи почва да реве:
„Стоп! Документи за проверка
със подпис, със печат и със заверка.
Квитанция за такси заплатени.
Дей пропускът с клеймото „Одобрени“?“
Разпенва ми се той, засъсква
и цял със слюнка ме опръсква,
и после ме изглежда диво
със мутра най-благочестива.
Пък аз объркан онемявам
и плахо устни навлажнявам,
оглеждам странния типаж
и почвам, посъбрал кураж:
„Простете, мили господине,
но аз внезапно се споминах.
Не знам за тези документи
и сходни правни елементи,
но мисля праведно живях.
Не ядох много и не спах,
но чудни стихове написах
и с тях навред аз всички слисах,
със музиката в моите куплети
омайвах плебос и поети,
дори награда аз получих,
когато нещото се случи.
След награждаването и банкета,
нахлупил над очи каскета,
отивах аз пеша към къщи.
Небето почна да се мръщи.
Забързах аз към светофара –
зелено. После два големи фара
и удар, и сподавен вой
на чалга дива. И покой.
Оказа се връз мене мина
голяма черна лимузина.
Поспря за миг и след това
стопи се бързо във нощта.
И ето на след туй пред Вас
явявам се във този час.
Ще пуснете ли Вий сега
таз бедна, страдала душа?“
А той протяга си ръката
и сграбчва ми без жал яката,
завлича ме встрани, където
стърчи табелка от небето
и бам! със нея вис а вис
се сблъсквам. Чуден правопис
там мярвам аз сред рой звезди.
(О, да, главата си боли
дори в посмъртно състояние!)
И някой там с любов и със старание,
и с англицизми, щото тъй е мода,
в последно време сред народа,
написал с сигурна ръка:
„Парадайз Ризоурд и Спа!
Тук всички уморени птици
(с предимство родни политици)
Ще найдат отдих и покой.
Заплащането става в брой.
Предсмъртна регистрация.
За повече екстри – гише „Информация“.
Тук още не разбрал какво
ми казва твърдото табло,
ме дърпа гардът и ме стрелва
с кръвнишки поглед. После ме изстрелва
със точен шут в посока Ада.
Усетих тялото ми как пропада…
И се събудих.
И беше хубав слънчев ден.
Аз тръгнах пак обезверен.
До светофара стигнах и сломено
зачаках там аз знак „зелено“.
Във този миг край мене мина
голяма черна лимузина
и профуча най-чинно с мръсна газ
и хленчещ женски чалга-глас,
а в нея аз видях седи…
познайте кой!? Контето от преди –
със бели ръкавици
и лъснати чепици
да се огледаш в тях.
И тъй приятели сега
се вслушайте в заветните слова:
Да пием и гуляем
защото, както знаем,
животът ни е кратък
и може тъй в зачатък
слана да го попари.
А, мили мои, то без пари
не се надявайте на Рая.
И ей ви мъдрост за накрая:
Днес който разполага със пари,
той на дедо Господ акциите държи!
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И без това божествата и техните свити, както идеята за ад и рай, са художествена измислица, така че те поздравявам за идеята!
-
Благодаря, Ангелче!
-
Хубаво.
-
Благодаря, DPP. Радвам се, че ти харесва.
-
Направо умълчах се аз от раз!
Отдавна не бях чела нещо с голям кеф! -
Успех!
-
Разкош! Успех!
-
Въобще нямах предвид конструкцията. Под твърде много.
А "интериора"...🙂 -
Благодаря, Иринакис! Аз обикновено съм по по-кратките форми, ама от време на време като се отплесна...
-
Гръм и мълнии! В това стихо действа правилото "твърде много е твърде много, но прекалено много е както трябва!"
Не ти е тънък сарказмът, но кой по дяволите очаква това?!...
Много ти е на място всичко и хич не ми се вижда черногледо. Виж, обективно, огледално, на подбив...Абе, както си му е ред. Изкефих се👍 -
За този мъдър съвет, благодаря ти, Завет.
-
Благодаря за този коментар във рима, че мъдрост в думите ти има. Надявам се, че твоят "рай" е по-добър от моя, но пък знай - когато гладам как се гаврят със народа онез от депутатската порода, умират в мене вяра и надежда. О, знам, депресията подвежда, и сигурно съм твърде черногледа. Но за да поправя мирогледа, ми трябва май че знак "отгоре". Туй може пошло да се стори, на всеки вярващ, но, уви, аз учен ъсм и със очи най-първо трябва да съзра. Аз знам, че вярата не е игра, но как да вярвам в този ден? Остава си духът обезверен.
-
Ооооо, толкова много ми хареса!
Няма да коментирам разсъжденията и посланието, защото е ясно, според мен, че самият автор не ги споделя.
Искам да изкажа възхищение за начина на представяне на идеята. Чудесно. Нямам думи 🌹🌹
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
