София-Либератус
37 el resultado
1624
3
8
Нова зора разцъфна над стръмните скали на Норден. Склоновете на високите планини, заобикалящи прорезите на фиордите, все още бяха покрити със сняг, въпреки настъпващата пролет, и блестяха като поръсени с диаманти. Долу в равнините първите признаци на зеленина започваха да се подават от земята – крех ...
993
3
2062
4
1314
3
8
Беше късно след обед и слабото пролетно слънце започваше да клони към залез. Седем кораба току що бяха навлезли във фиорда. Само един от тях измени курса си и се отправи към Вдовишкия остров под черно знаме. Останалите се приготвиха да влязат в пристанището. Радостното оживление бе дало място на нап ...
975
2
10
1116
Дъжд вали и слънце грее,
тиква на полето зрее.
"Тиквата е царствен плод" -
казва мъдрият народ -
"и вари я, и печи я, ...
тиква на полето зрее.
"Тиквата е царствен плод" -
казва мъдрият народ -
"и вари я, и печи я, ...
2305
2
10
Дълго обмислях дали да напиша това… нещо. Да е разказ – не е разказ. Да е философски трактат – пак не е. По-скоро е зрял поглед върху житейските възгледи, които ме оформиха като човек. И както личи от заглавието, заслугата за това до голяма степен се пада на дядо ми.
За да разберете по-добре долуопи ...
За да разберете по-добре долуопи ...
963
2
10
Настъпи поредната обичайна вечер. Лорелей тъкмо бе приключила с доклада си пред Ноа и двамата обсъждаха дреболии. Изминалите дни бяха повлияли положително на съпруга ѝ и той се бе възстановил почти напълно. Лорелей изпита голямо задоволство, гледайки го как седи в леглото с лице, изпълнено с енергия ...
1039
1
10
1566
1
4
Клепачите на Ноа потрепнаха и бавно се отвориха. Къде се намираше? Какво се бе случило? За момент се почувства дезориентиран. Светлината, идваща през малкия водоупорен прозорец, го заслепи. Намираше се в леглото в собствената си каюта. Да, точно така, преди малко на палубата бе загубил съзнание. Тял ...
1023
1
10
Каретата изтрополи надолу по хълма в пролетния мрак. Седнала вътре, Лорелей бе притихнала и размишляваше над бъдещето си. Изобщо не се подвоуми да напусне семейството си…, ако онези хора изобщо можеха да бъдат наречени семейство. Напротив, отпътуването ѝ носеше радост и облекчение. Каквото и да я ча ...
969
2
14
-------------------------------------------------------------------------------------------------------
Лорелей не чувстваше нищо. Това беше просто сън. Кошмар! Но този път нямаше надежда да се събуди. Като в мъгла си спомняше какво се случи, след като сестра ѝ изпищя. Всъщност, имаше доста пищене, ...
Лорелей не чувстваше нищо. Това беше просто сън. Кошмар! Но този път нямаше надежда да се събуди. Като в мъгла си спомняше какво се случи, след като сестра ѝ изпищя. Всъщност, имаше доста пищене, ...
1080
2
4
Когато запъхтеният Джесъп се върна в стаята, господарят му дори не бе помръднал от леглото с глава провиснала между раменете. Момчето тихо се приближи и се поклони леко.
- Много съжалявам, милорд. Тя успя да избяга. Никога не съм смятал, че една фуста може да тича толкова бързо.
- Мери си приказките ...
- Много съжалявам, милорд. Тя успя да избяга. Никога не съм смятал, че една фуста може да тича толкова бързо.
- Мери си приказките ...
1027
1
8
От всички сказания на шир и длъж няма история по-известна и по-затрогваща от легендата за Звяра и Бялата лястовица. Не сте ли чували за нея? Елате насам, тогава, защото тя е на път да се разиграе пред очите ви.
***
1. Звярът от Севера
Слънцето се издигна бавно от морските дълбини, приветствано от жа ...
***
1. Звярът от Севера
Слънцето се издигна бавно от морските дълбини, приветствано от жа ...
1219
9
***
Слави потри ръце, за да възвърне кръвообращението в китките си, и цъкна с език. Алени линии се бяха отбелязали върху кожата му там, където белезниците се бяха впивали в плътта. Красота! Той временно игнорира болката в леко изкълчените си стави и хвърли бърз поглед на голата стая и двамата яки, в ...
Слави потри ръце, за да възвърне кръвообращението в китките си, и цъкна с език. Алени линии се бяха отбелязали върху кожата му там, където белезниците се бяха впивали в плътта. Красота! Той временно игнорира болката в леко изкълчените си стави и хвърли бърз поглед на голата стая и двамата яки, в ...
1394
5
15
1637
2
11
1369
1326
2
4
1350
1
2
Все тъй неусетно изнизват се дните,
животът напред си върви –
диамантът троши се, умират звездите,
изчезват наивните детски мечти.
От тях ни остава единствено спомен ...
животът напред си върви –
диамантът троши се, умират звездите,
изчезват наивните детски мечти.
От тях ни остава единствено спомен ...
1474
1
8
1543
2
5
Отправя ли взор към небето,
обсипано с дребни звезди,
тъй нещо ме жегва в сърцето
и питам : „Нима сме сами?“
Щом изгубя и сетната вяра ...
обсипано с дребни звезди,
тъй нещо ме жегва в сърцето
и питам : „Нима сме сами?“
Щом изгубя и сетната вяра ...
1083
2
4
978
2
1298
2
2
В отминали пра-стари времена,
някъде далеч накрай света,
сред горите Тилилейски,
във селенията змейски
станало веднъж така, ...
някъде далеч накрай света,
сред горите Тилилейски,
във селенията змейски
станало веднъж така, ...
1025
1
7
За какво ми е любов? –
Само за да ме боли!
Пак писмо със послеслов:
„Повече не ме търси!”
Като си помисля само ...
Само за да ме боли!
Пак писмо със послеслов:
„Повече не ме търси!”
Като си помисля само ...
692
1
5
1872
2
11
Колелата се въртят
и безспирно пеят, пеят.
О, кога ли ще се спрат
и кога ще онемеят?
Тяхната магична песен ...
и безспирно пеят, пеят.
О, кога ли ще се спрат
и кога ще онемеят?
Тяхната магична песен ...
1500
1494
2
6
1555
1
12
Да пием и гуляем,
защото, както знаем,
животът ни е кратък
и може тъй в зачатък
слана да го попари. ...
защото, както знаем,
животът ни е кратък
и може тъй в зачатък
слана да го попари. ...
1086
3
13
1304
2
8
Издъхна във алени пръски деня,
по небето разля се мастилно петно
и ето с убийство роди се нощта –
изчадие древно, безмилостно, зло.
Леден вятър посече тревите ...
по небето разля се мастилно петно
и ето с убийство роди се нощта –
изчадие древно, безмилостно, зло.
Леден вятър посече тревите ...
1032
3
1280
2
7
924
2
8
1749
2
10
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
