Знам, че има те, сгушена в погледа тих на старица,
и в сърцето на гладния, хляба си дал на другар,
във онази догаряща малка църковна свещица,
изповядала мъка човешка пред Божи олтар.
Знам, че с майчина длан галиш малките детски главици
и изтриваш сълзите с усмивка, от обич родена.
Самотата превръщаш във пролетна песен на птици...
Как бих искала с твоето име да кръстя Вселената!
Мълчаливо се връщам към теб, и прости ми, прости,
че нозете ми още от грешните стъпки са кални...
Още вярвам във теб, и ми стига да зная, че ти
ще надвиеш с добро всички демони в мен кръвожадни. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse