21 oct 2008, 11:56

Дочакано 

  Poesía » De amor
1126 1 26
Изваля се. Нежно като топъл дъжд.
Все още капят капки от капчука.
Избуя. Пълзеше в мен нашир и длъж,
а аз из буйните треви се лутах.
Закопня. Провря се в тъмнината.
Нашари я със пурпур, топлина, лъчи.
Застина. Ням свидетел бе луната
на небето, което ти ми подари.
Не прогърмя. А само се изтече
във шепите ми като утринна роса.
Посмя. В пороя простичко изрече
думите, които сляха ни в една река. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??