Изваля се. Нежно като топъл дъжд.
Все още капят капки от капчука.
Избуя. Пълзеше в мен нашир и длъж,
а аз из буйните треви се лутах.
Закопня. Провря се в тъмнината.
Нашари я със пурпур, топлина, лъчи.
Застина. Ням свидетел бе луната
на небето, което ти ми подари.
Не прогърмя. А само се изтече
във шепите ми като утринна роса.
Посмя. В пороя простичко изрече
думите, които сляха ни в една река. ...