8 ago 2008, 8:17

Докато не се стъмни 

  Poesía » Filosófica
620 0 12
Когато сутрините дяволски мразовеят
и приказни брястове затанцуват в небето,
когато слънцето да сияе само умее
и гълъби пъстреят нежно под него,
тогава...цял живот се разгъва в нерада
на живите - отдавна мъртвите са заспали,
как пътували сте и пътувате край междата,
за далечно възмездие подразбрали...
Когато с поглед обходите вече земята,
по тесни пътеки се вият стъпките ваши...
По-нататък, по-нататък - до блясъка на вълната
се вижда лъча...докато не се стъмни все още...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??