8.08.2008 г., 8:17 ч.

Докато не се стъмни 

  Поезия » Философска
648 0 12
Когато сутрините дяволски мразовеят
и приказни брястове затанцуват в небето,
когато слънцето да сияе само умее
и гълъби пъстреят нежно под него,
тогава...цял живот се разгъва в нерада
на живите - отдавна мъртвите са заспали,
как пътували сте и пътувате край междата,
за далечно възмездие подразбрали...
Когато с поглед обходите вече земята,
по тесни пътеки се вият стъпките ваши...
По-нататък, по-нататък - до блясъка на вълната
се вижда лъча...докато не се стъмни все още...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Предложения
: ??:??