gunitu (Ваня)
21 26
1 feb 2021, 8:36

Докато спиш 

  Poesía » De amor
350 1 4

Обичам да гледам те, докато спиш,

потънал в безвремието на нощта.

Обичам да слушам те как дишаш,

с глава положена на гърдите ти от мекота.

Лицето ти спокойно, почти безизразно,

косите на възглавницата разпилени

и все пак всичко някак приказно,

като в свят на феи и морски сирѐни.

Ръцете ти силни върху раменете ми обгърнати,

не стискат, но и не пускат ме в съня ти дълбок.

Но аз така обичам, душите ни да са преплетени,

дори когато дели ни един илюзорен свят широк.

Ритъмът на твоето сърце,

нежността на твоите длани,

невинната усмивка на твоето лице,

че даже и белезите на твоите рани…

Всичко това толкова ми е свидно,

да го запазя завинаги бих желала,

че страх ме е очи да затворя дори привидно,

за да не се събудя и да изчезне мъжът, за когото съм мечтала.

© Ваня Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Така ми е дошла музата, така съм го записала.
    Благодаря за хубавите думи.
  • "Обичам да гледам те,", а защо не "Обичам да те гледам" ..Изповедно, топло, хубава е тази свидност на сърцето.
  • Хареса ми и посланието, и стила. Събира в едно временното и вечното в любовта и тече като любовна река...
  • Мечтите изчезват, реалността остава...
    Приятно, макар и сложно по форма.
Propuestas
: ??:??