Обичам да гледам те, докато спиш,
потънал в безвремието на нощта.
Обичам да слушам те как дишаш,
с глава положена на гърдите ти от мекота.
Лицето ти спокойно, почти безизразно,
косите на възглавницата разпилени
и все пак всичко някак приказно,
като в свят на феи и морски сирѐни.
Ръцете ти силни върху раменете ми обгърнати,
не стискат, но и не пускат ме в съня ти дълбок.
Но аз така обичам, душите ни да са преплетени,
дори когато дели ни един илюзорен свят широк. ...