gunitu (Ваня)
21 26
1.02.2021 г., 8:36 ч.

Докато спиш 

  Поезия » Любовна
351 1 4

Обичам да гледам те, докато спиш,

потънал в безвремието на нощта.

Обичам да слушам те как дишаш,

с глава положена на гърдите ти от мекота.

Лицето ти спокойно, почти безизразно,

косите на възглавницата разпилени

и все пак всичко някак приказно,

като в свят на феи и морски сирѐни.

Ръцете ти силни върху раменете ми обгърнати,

не стискат, но и не пускат ме в съня ти дълбок.

Но аз така обичам, душите ни да са преплетени,

дори когато дели ни един илюзорен свят широк.

Ритъмът на твоето сърце,

нежността на твоите длани,

невинната усмивка на твоето лице,

че даже и белезите на твоите рани…

Всичко това толкова ми е свидно,

да го запазя завинаги бих желала,

че страх ме е очи да затворя дори привидно,

за да не се събудя и да изчезне мъжът, за когото съм мечтала.

© Ваня Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така ми е дошла музата, така съм го записала.
    Благодаря за хубавите думи.
  • "Обичам да гледам те,", а защо не "Обичам да те гледам" ..Изповедно, топло, хубава е тази свидност на сърцето.
  • Хареса ми и посланието, и стила. Събира в едно временното и вечното в любовта и тече като любовна река...
  • Мечтите изчезват, реалността остава...
    Приятно, макар и сложно по форма.
Предложения
: ??:??