Отново се намирам във любимия си град
и по любимите си улици минавам.
Градът е все така красив и млад,
а аз със призраци се разминавам.
Звучат край мене гласове и смях,
а спомените – гларуси – връхлитат.
И аз щастливо се разхождам между тях,
а те кълват сърцето, без да питат.
Кръжат наоколо лицата, същите,
напомняйки за всяка минала година.
И бързат да се приберат по къщите,
а трябва аз оттук да си замина.
Вили Димитрова
© Вили Димитрова Todos los derechos reservados