Той е силен и в очите си има мъгли,

нещо средно между сиво и синьо, 

нещо между огън и звезди, 

нещо силно, нещо нежно, нещо скрито.

Когато е тъмно, когато ви няма, 

той става безмилостен, твърд господар, 

само с допир и шепоти може да властва,

само с дъх контролира със сила на цар.

Мен. Покорената, гола и истинска, 

беззащитна, но само с него и само на тъмно, 

временно заедно ставаме сенчести, 

вечно обаче сме тайни и трудни.
И стана ли нашето време покриваме стаите

със стонове, с трепет и с магии, 

без да е нужно да играем вярващи 

шепнем настойчиво Господното име.
От екстаз и от болка, и от захир, 

от болезнени тръпки и белези, 

от въжета оставили леки следи, 

стягани под образа на залеза.

Няма нищо повече, няма нужда от друго, 

само стая, тъмнина и ние двамата,

няма нищо, което вече ни е чуждо,

има ни само страстта, мен и един доминант.