Допамин

6 ago 2015, 13:49

Poesía

505 0 4

Допамин
Тиктака времето, изсечено
в зъбчати механизми.
Секунди, още необлечени,
усмихват се и се изнизват.
Тъгата, приятел верен,
при друг навярно отлетя.
Синапсите ми уморени
прехвърлят колкото да не заспя.
Отново август е
и пак се вцепенявам.
На изток – чайки, гларуси, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Допамин

Искате да прочетете повече?

Propuestas