ivanbardarov (Иван Бърдаров)
95 66
6.08.2015 г., 13:49 ч.

Допамин 

  Поезия
446 0 4

Допамин


Тиктака времето, изсечено
в зъбчати механизми.
Секунди, още необлечени,
усмихват се и се изнизват.


Тъгата, приятел верен,
при друг навярно отлетя.
Синапсите ми уморени
прехвърлят колкото да не заспя.


Отново август е
и пак се вцепенявам.
На изток – чайки, гларуси,
тук Витоша – застинало цунами.


Пресъхнали комини
нота-две просвирват.
Молекули допамин –
в нечия субстанция нигра.

© Иван Бърдаров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • О, нямам против забележки, стига да са конкретни. Ти просто написа, че съм те загубил като читател и нищо повече. Бъди по-конкретна. Като кажеш А, кажи и Б
  • И аз на млади години така реагирах. После разбрах, че онези, които ме забелязват държат да израсна, правейки ми забележки. Личното ми решение бе да ги послушам. Ако това да те четат и разбират е по-маловажно от това, важното за теб- да публикуваш за да се саморазбираш... няма проблем. Нищо лично. Сайтът е огромен. Ще се намери кой да те хвали.
  • Аз винаги пиша за себе си, не за читателите. Това дали след това ще се хареса на читателите не зависи от мен
  • Допадна ми първия стих. После ме изгуби като читател. Пак ще дойда. Да чета
Предложения
: ??:??