Понякога в съня ми идват мъртвите.
Присядат до леглото ми. Разпитват
за всичко и за всички. Многоъглово
душата ми погалват и разплитат.
А утрото прибира в чекмеджето си
и нови спомени при старите.
Сред вечно недостигащото време
прекръствам се и свещ запалвам.
И моля се без думи. Греховете ми
забравили най-прости истини...
Дано да бъдат някога простени
Дори и само в нечия молитва...