7.01.2008 г., 16:19 ч.

Дори и само в нечия молитва... 

  Поезия » Друга
5.0 / 21
975 0 35
 

 

Понякога в съня ми идват мъртвите.

Присядат до леглото ми. Разпитват

за всичко и за всички. Многоъглово

душата ми погалват и разплитат.

 

А утрото прибира в чекмеджето си

и нови спомени при старите.

Сред вечно недостигащото време

прекръствам се и свещ  запалвам.

 

И моля се без думи. Греховете ми

забравили най-прости истини...

Дано да бъдат някога простени

Дори и само в нечия молитва...

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Светът затвори ме в космическа бърлога. Ще трябва да прелистя сто по сто небета. И да изпиша Словото...
  • Мълчанието много ми тежи. Тежат ми всички тайни в папка "други". Каквото искаш, него ми кажи. Превръ...
  • Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Още произведения »