28 ene 2023, 18:37

Доспехи 

  Poesía
211 3 5

Доспехите ми, отесняха тез същите

който ми даряваха покой... тез дето

пазеха ми ревностно сърцето отъняха,

избледняха, протъркани от вой.

 

Уморих се да вярвам на думи

уморих се от пошлост, лъжи

уморих се от злобни очи.

Уморих се да се надявам!?

 

Но в мене сърцето все още ме кара

че трябва да вярвам в добрите очи

Очите на децата който обичам

И усмивките на мойте внуци.

 

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Тони за поставянето на стиха в любими,и споделеното разбиране!
  • Нищо друто не ни остава, освен да вярваме в доброто! И аз се уморих...
  • Радвам се много ,момичета че споделихте стиха с мен,Пчеличке🐝 и за любими,Миночка!🌷🌷🌷
    И на теб,Младене,Приятелю за поставянето на стиха ми в любими!!!
  • Щастливец си, Ангел! Имаш внуци, които правят денят ти прекрасен!
    Хубав стих!
  • Точно така.
    Поздрави от една 🐝
Propuestas
: ??:??