7 jun 2009, 17:51

Дотогава 

  Poesía
882 0 15

Докогато заспят уморени

от летенето мойте очи,

дотогава ще свия в зениците

нежен полет със дъх на липи.

И ще дишам все още, зорите

премълчала с възторг и вина.

Неосъмнала птица - надеждата

ще разтвори във мене крила.

Шепот топъл душата ще носи,

а ръцете ми струи от истини.

Полетялото в мене ще бликне.

Вече зная, не ще ме боли...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??