Неподозирана е силата ти.
Просто се довери на себе си.
Така, както аз ти вярвам – без граници.
И мога да нося всички последици.
Ти си смисъл сам по себе си.
Виждам те, виждам те, виждам те…
В мен,
в теб,
наоколо.
Чувствам те!
Винаги си присъствие.
Само да те докосна отново…
И планините ти ще полетят.
Но рамото ти няма да остане голо.
Крилете ми до твоите ще се спрат.
И ще е по-малко самотно това небе.
Птиците ще са две.
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados