Всяко нещо, започнато, има си годност,

нашта явно изтича в този момент, 

без вини, без сълзи, но и без гордост

днес сбогуването става акцент. 

Не боли толкова много или още е прясно, 

не усещам сълзи и копнеж, 

но дълбоко в гърдите неистово

се обажда натрапчив бодеж.

Няма нищо, изписа се, свърши мастилото, 

а не може с пастели, защото сме сиви, 

в много нюанси, с усмивки прикривани

на болезнени страсти орисващи.

Мен, да те търся в лицата на странници, 

между редове във фалшиви романи, 

разкъсвам им тънките страници 

и те измислям в цвят и в прямост. 

Стига толкова. Тръгвам. Обичам те,

но знаеш, че заслужавам звезди, 

от всичко в живота отказах се, 

но любовта ми към мене си най-силно гори!