Всяко нещо, започнато, има си годност,
нашта явно изтича в този момент,
без вини, без сълзи, но и без гордост
днес сбогуването става акцент.
Не боли толкова много или още е прясно,
не усещам сълзи и копнеж,
но дълбоко в гърдите неистово
се обажда натрапчив бодеж.
Няма нищо, изписа се, свърши мастилото,
а не може с пастели, защото сме сиви,
в много нюанси, с усмивки прикривани
на болезнени страсти орисващи. ...