yotovava (Валентина Йотова)
2645 22377
29 nov 2020, 9:49  

Другото име на самотата 

  Poesía » De amor
1133 5 13

ДРУГОТО ИМЕ НА САМОТАТА

 

Стърнищата, в които се оглеждам,

дали не предвещават скоро буря?

Разчорлила бодливата им прежда,

прегръща ги клокочещата угар.

 

И облакът – настръхнал – се надвесва

над къра, почернял от слънчогледи.

Аз спрях до питам знаеш ли къде съм

и сянката ти трябва ли да следвам.

 

По цял ден лае кучето проклето,

ще скъса в бесовете си синджира.

Навярно Господ, смръщен, от небето,

намислил е да прекрои Всемира.

 

А ти ми липсваш толкова, че болка

е съсъкът на зрелите къпини.

Нима вървя в погрешната посока?

И искам да избягам? Помогни ми.

 

Не е любов, защото теб те няма.

Щом дойдеш, мракът – трънен – се разнищва.

Безсмислено е  да блуждаем двама,

когато по-нататък няма нищо.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??