ДРУГОТО ИМЕ НА САМОТАТА
Стърнищата, в които се оглеждам,
дали не предвещават скоро буря?
Разчорлила бодливата им прежда,
прегръща ги клокочещата угар.
И облакът – настръхнал – се надвесва
над къра, почернял от слънчогледи.
Аз спрях до питам знаеш ли къде съм
и сянката ти трябва ли да следвам.
По цял ден лае кучето проклето,
ще скъса в бесовете си синджира.
Навярно Господ, смръщен, от небето, ...