Когато дюните са старите баири,

посипали главите си със пепел и талаш,

когато под чадъра и светът ми се размива

и думите са глухи на претъпкания плаж.

Не си ти истинско, море, лицето ти е друго,

не те познавам питомно, в рекламен амбалаж.

Ще си припомня и измисля , трябва да те зърна,

ще търся отпечатъци от летния мираж.

Дано ме разпознаеш, бях ти вярна,

облече ме с хитон от пяна и лъчи.

По-гола никога не съм била,

дори и бризът се засрами -

по кожата ми смугла водорасли залепи.

Не съм и аз жена, която дълго помни

подир сезонът да те скрие месеци подред.

Отдавна съм отплавала на призрачна гемия,

през наноси солени по пътища безчет.