Когато дюните са старите баири,
посипали главите си със пепел и талаш,
когато под чадъра и светът ми се размива
и думите са глухи на претъпкания плаж.
Не си ти истинско, море, лицето ти е друго,
не те познавам питомно, в рекламен амбалаж.
Ще си припомня и измисля , трябва да те зърна,
ще търся отпечатъци от летния мираж.
Дано ме разпознаеш, бях ти вярна,
облече ме с хитон от пяна и лъчи.
По-гола никога не съм била,
дори и бризът се засрами -
по кожата ми смугла водорасли залепи.
Не съм и аз жена, която дълго помни
подир сезонът да те скрие месеци подред.
Отдавна съм отплавала на призрачна гемия,
през наноси солени по пътища безчет.
© Христина Комаревска Всички права запазени